Защо се отказаха от изгонването на mafiqta в съдебната система
Автор: Стоян Панчев, Следвайте " Гласове " в Телеграм
Последният епизод от сагата „ правосъдна промяна “ приключи, както биха споделили работодателите на умно-красивите деятели, със скимтене, вместо със гърмеж.
Но за какво? Защо просто извършиха няколко официални KPIs – падна Гешев, мазаха по конституцията- само че някак си не наподобява, че „ неприятните “ са изгубили въздействието си, дори в противен случай. Пълна доминация в квотата на съдиите, 9-то джудже отпред в прокуратурата, Пеевски пръв и в изпълнителната власт, а към този момент няма нито митинги, нито безкрайни репортажи, даже фейсбук постовете изчезнаха. В същото време, Христо Иванов и сие изтупаха морни кунки и даже без самолетоносач, оповестиха mission accomplished.
За да проучваме неоправдания на пръв взор триумфализъм, би трябвало да се върнем към генезиса на правосъдния активизъм у нас.
По своята същина той е част от огромната тактика на хегемона за основаване на мрежи за въздействие и преодоляване на избрани властови лостове в страните от близката външна страна. Навсякъде в нашата част от света това се прави с НПО-та, представители, медии, съсловни организации, политици и така нататък Където не е цветна гражданска война, ще е правосъдна промяна.
Задачите по основаването и създаването на мрежите не са постоянно експлицитно спуснати като интернационалните ползи на хегемона. Прикрити са (доколкото може) като публично значими дела, от време на време пригодени към локалния подтекст.
Разпознаването на съответстващите дела се случва като се телеграфира какви акции се финансират от съответните фондове и фондации. Грантополучателят схваща накъде да се насочи и става герой за идея Х. Затова да вземем за пример, който цивилен дихател хванем в наши дни, негова първа грижа се оказва „ зелен преход “ и спасяването на климата. Оттам тече мазнинката, там е ползата на хегемона и под-хегемона, надлежно този вид активизъм процъфтява. В момента се рои ЛГБТ политическо деяние по същата логичност, ще дойдат и други. Важно е каква е модата на Запад, само че най-много, защо има пари.
Конкретно работа по „ реформиране “ на правосъдната система се финансира на доста места – Полша, Израел и други Съдебната власт е основна за преодоляване на режима във всяка страна и ползата е понятен. Доган беше споделил, че имаш ли прокуратурата и медиите, имаш всичко. По щастлива случайност – медиите и правосъдната система са и предпочитани браншове за имперските вложения.
Няма да минаваме през всички начинания за въздействие в съда/прокуратурата. Семинари за съдии, завладяване на Висш съдебен съвет през върха, надзор на съсловни организации, безчет нпо отчети, напоителни медийни митинги, битка за прокуратурата и прочие В огромната си част несполучливи, поради по-силните мрежи на остарялата власт. Пеевски (ДС-ЦК) против Прокопиев (Посолството) – през днешния ден единият ръководи, другият се крие в Лондон.
Не че няма потребност от съществени усъвършенствания в правораздаването, само че борбата в никакъв случай не е била за тях. Нещо повече, зле-работещата правосъдна система е по-лесна за атакуване от НПО/партии/ “гражданското общество “. Low hanging fruit му викат в Департамента.
След като знаем какво е „ правосъдната промяна “ и кой я прави – можем да се опитаме да разбираем и за какво я зарязват баш в настоящия миг. Предлагам една логическа верига.
Войната пренареди цели – няма време да се чака постепенно завладяване на съда, пък и той не праща военна помощ. Трябва още в този момент кабинет, служител на стратегическите цели.
За този кабинет е нужна поддръжката на политическите сили на ДС-ЦК. Борисов и Пеевски стават допустими сътрудници, което има своята цена. Например да не им закачат мрежите за въздействие.
Политическият капитал на Политическа партия и Демократична България е лимитиран. Да не приказваме за качествата. Някой би трябвало да свърши работата.
Сваляме Гешев и мажем по конституцията, с цел да акушираме сглобката и с цел да отбележим номинална победа. Тя ни би трябвало, за смокиново листо пред правилните гласоподаватели и с цел да може Христо Иванов да получи пост в Брюксел, да отстъпи път на младите генерации.
В последна сметка, „ правосъдната промяна “ беше приоритет на хегемона преди новия приоритет. Няма свещени крави.
Магнитски работи изненадващо добре, обърна старите ДС-ЦК сили от про-руски в евроатлантически. Щом този който държи правосъдната система ни слуша, няма потребност да я „ реформираме “.
Ще отбележа, че както постоянно, в борбите за смяна, в придвижванията към тях, има и същински вярващи, същински загрижени за резултатите. Наивно приоритизират идеята пред ползите на хегемона. Съответно, назрява раздор сред тях и опортюнистите, залагащи на второто.
Нещо сходно към този момент се случи при организациите и хората, занимавали се с предния приоритет на хегемона у нас, този от 90-те и малко след – прекосяването към отворено пазарно стопанство. Да отбележим – извънредно потребен за страната приоритет!
След избран интервал на безвремие, т.е. на понижено финансиране, една част от борците за свободен пазар възприеха новите цели (вкл. правосъдна реформа) с новото финансиране, до момента в който другите останаха в идеята по собствен ронински метод. Подозирам, че същото ще се повтори и при правосъдните реформатори.
Разбира се, в случай че в действителност има гибел на активизма за правосъдна промяна, тя ще е мудна и тиха. Заглавия за спрени грантови линии не се пишат, а и въпреки всичко нали мишън е акомплишд. Каквото оцелее, ще е в изменена форма или единствено алегорично. Съдебната промяна ще изчезне, както се появила, на вълна от астротърфинг.
В последна сметка, финансирането взема решение.
Инфо: ekipbg.com
